Design Pattern

Както в повечето ИТ компании и в Chaos имаме собствена библиотечка.
Книжката по-долу обаче получи специално внимание, и бе покръстена така веднага щом я докараха :D.

Ако трябва да сме честни, това четивo може и да е полезно. Чувал съм да го ползват като не-толкова-добра ракета за тенис на маса, например.


п.с. every problem can be solved using one more abstraction layer, except too many abstraction layers … or javascript-like performance.

Lets talk C++

Има едно видео за скриптовите езици, което бая ме забавлява :).
Аз се порових, stackoverflow и из стар код. Та.


C++;

Резултат: 14 … WAT.

strlen връща size_t, което бидейки unsigned по стандарт, каства -1 до unsigned, което е всъщност едно доста голямо число :).
if (strLength < -1.f) обаче работи както трябва (понеже по стандарт се каства до най-големия тип с плаваща запетая, ако има такъв).


C++; 11;

аuto като feature ползва механизма на template-ите за определяне на типа. Звездичката, която седи там е безсмислена, но може да я има.


C++;
На първият ред декларираме int* ptr, и int value = NULL – което е все едно:
int* ptr;int value = 0; … Неинициализиран ptr и int със стойност 0. nullptr решава част от недоразумението.


C++;

Недефинирна резултат … Cтандарта указва какво влияние имат битовите операции върху signed типове. В по-голямата си част са undefined, а в другата е доста оплетено.


C++;

Това се компилира. То е етикет за goto с име http, а след него има коментар code-bg.com


C++;

Унарният оператор + създава копие :).


C++;

std::cout няма предефиниран оператор с volatile .. А понеже всеки указател може да се конвертира до bool, в случая това се случва ..


Останалите за друг път.
А за бонус, този ред:

typedef bits

Наскоро докато ровех из нета срещнах идеята за user defined literal _bits, а днес ми остана време да го напиша.
В общи линии, идеята е safe & fast обръщане на двоично число в десетично, например на 11000100 в 196, без намесата на програмист.
Ето и въпросния код.

С този оператор, можем да пишем неща като int i = 1000_bits; и i ще има стойност 8.
Става compile time, прави проверки за валидност, намалява възможноста за някои грешки, а и се чете лесно :).

Const life

Натъкнах се на поредно ново 20 вчера 🙂
Една от често срещаните грешки, когато човек започва да пише на С++ е код като този :

Псевдоним към temporary, то няма да съществува след като функцията е била извикана и това ще бъде undefined behavior (най-вероятно кофти краш).
Лесно и ясно, но.

В (1) изглежда вземаме ref към temp, и в (2) следва да имаме проблем. Това обаче не е съвсем така.
С++ някъде из стандарта, ясно указва че const следва да удължи живота на temporary-тата 🙂 Без static, без копия.
Така, не само можем да изпълним (2), но (3) също работи.
(4) създаваме нов LoggedString, само за да видим по-късно кога неговият деструктор ще се извика.
Нещо повече, и двата компилатора, които имам дори не ми позволяват да компилирам (6).
Другото което видях, е че не са малко на брой редовете, които трябва да бъдат изписани за да имаме прост клас, дефиниран с всички необходими конструктори …
Output :

C(++)onstructors

Ето една проста С++(98) конструкция, която не рядко се бърка. Хора ползващи Java или друг език в миналото си, и С++ в настоящето си се сблъскват с това :

На пръв поглед това не трябва да се компилира. Имаме контруктор, който вика друг конструктор (и ползваме C++ < 11). А това не е разрешено в тази версия на езика (макар не всички да го знаят). За да е тотално объркването обаче, всеки компилатор успява да го компилира без грешки. Този код работи и не нарушава стандарта. Не прави обаче съвсем това, което човек би очаквал.

Причината за това е, че Foo() не вика конструктора за обекта, който се конструира във Foo(int), а създава temporary object (без име) !

За по ясно, вместо Foo(); там може да пише int(); … така ще сме създали един int на стека, който както и Foo(); ще спре да съществува след като излезем от scope-а на Foo(int). Може да стане по-ясно, ако добавим деструктор, в който има само printf.

Можем обаче да накараме нещата да сработят .. Ако ползваме placement new, бихме могли да извикаме конструктура върху обекта, който очакваме. Ето така :

Показаното по-горе работи (поне в gcc, clang && cl). Но не е съвсем гарантирано, че ще работи навсякъде и винаги. Добрият стар init() метод е по-подходящ тогава.

 

 

Some cache misses

По повод лекцията на Бярне от началото на годината, и едно леко почесване по главата по време на работа преди няколко дни на тема, лоши ли са кеш-мисовете и имат ли те почва у нас, реших днес да проверя от първа ръка 🙂

Ето една проста задачка с интересни резултати 🙂

Имаме масив с N целочислени числа от 0 до N-1, записани в произволен ред.

Искаме да намерите i-тото от тях, да гo изтрием, но да запазим реда им.
Но вместо i-тото, да вземем да изтрием всички от 0 до N-1 и да ги изтрием едно по-едно .. Питаме се каква структура от данни да ползваме, така че това да се случи най-бързо.

Та, обичайните кандидати .. линеен масив и свързан списък. Свързаният списък изглежда по-обещаващ, вместо да копираме всеки път, само ще меним разни поинтъри.

Правим тестове със std::vector, std::list, custom vector && custom list (кода се намира по-долу)
За да е по-къса цялата лудория, имплементирал съм само методите, които са нужни за демонстрацията (няма деструктури и т.н.). Съобщавайте ако има major грешки в коментарите по-долу.

Компилатора е LLVM4.1 с всички оптимизации, процесора – Core2Duo 2.26ghz (P8400), MacOS 10.8.1. Структурите custom vec && custom list всъщност не са от значение, тъй като най-често ни интересуват резултатите от std (написах ги от носталгия, след като завърших хората спряха да ме карат да ги пиша непрекъснато)
Ето и резултатите (lower is better). Замерванията са правени по 3 пъти, показано е средно аритметичното:

По всичко личи, че моя вектор не е много бърз. Това е добре, имплементацията не изглежда много грешна, но пък е бавна. +1 за STL-a 🙂
И понеже никой не харесва таблици, ето ги в арт вариант :

И понеже не се виждат тези в началото заради скалирането, ето ги и тях :

Не ми се мисли, разни езици от високо ниво, пазещи програмистите от “странични ефекти на кода {}”, ползващи за пестене на памет разни линкчета насам-натам колко бързо работят 🙂

Изглежда че vector е the silver bullet (и не е вярно, че ако има честа нужда от махане на елементи в средата list-a върши работата екстра), а и че за тези неща трябва да се говори в университета, че срамота така завършваме неуки …

Git


Вижда се, Git има няколко функции, които обикновените клавиатури не предлагат, но има и някои особености при натискане на Return key-a. Пръстите на Линус изглежда са тънки.