VTable по поръчка

Ето в това видео от Going Native 2013 A. Alexandrescu разказва за някои от проблемите, които виртуалните функции в С++ създават. А именно : всеки обект държи по един (или повече) 64 битов (най-често) указател към виртуалната таблица, това измества разни неща от cache-а; винаги този указател седи в началото на обекта (а в началото е добре, да има неща които се ползват по-често. Това може да е указателят към виртуалната таблица, но може да е друго :)). Рядко в живота може човек да се докара до там, че да иска и това да забързв. Но се случва.

Идеята е да си напишем наша имплементация на виртуални функции, която да ползва не 64 битово число, ами 8 (така ще се ограничим по максимален брой виртуални функции в интерфейс или по максимален брой класове в йерархия, но 256 (2^8) често е повече от достатъчно).

Ето и примерна имплементация (с малко macro-та и нагласявки :)). На места е малко redundant; мисля че може да се постигне и по-приятен синтаксис.

Не успях да събера мотивация да направя тестове за да видя има ли забързване, в кои случаи има и колко е то. Според Alexanderscu Facebook работи 4% по-бързо заради тази магия :).
Предимство е, че така можем и да изберем къде да поместим този “char”, който ползваме като указател към виртуална таблица -> ако не се очаква виртуални методи да се викат често, навярно е по-добре да не е в началото на обекта.